• 734 • Страданията като необходимост за растенето.
Страданията са неизбежни в Живота. Без страдания няма опитност. Дойде ли страданието, човек трябва да учи. Законът е, че след всяко страдание иде Радост. Който иска да участва в радостите, непременно трябва да приеме страданието като неизбежен път в Живота. В този смисъл страданието е стремеж на човешкия дух да мине през областта на Радостта. Обаче никой не може да направи крачка към Радостта, ако не е минал през страданието.
Като ученици вие трябва да си изработите нова философия, а това значи да сте минали през страданията. Само онзи може да разбира Живота, да има свое мнение и да помага на хората, който е страдал. Той има право да употреби най-хубавата храна, която Природата дава. Не познава ли страданието, човек се намира в положението на дете, което едва започва да пъпли. Какво можете да очаквате от този човек? Ако споделите с него своите опитности и страдания, той ще слуша като му говорите, без да ви разбира. Ако рече да ви отговори, вместо утеха, ще ви даде някаква глупост.
Затова помнете: докато едно същество не мине през най-големите страдания, то не може да влезе в пътя на щастието, т. е. в Разумния живот. Защото страданието дава опитност, опитността дава Светлина, Светлината носи Знание, а Знанието отваря пътя към Разумния живот.
